Нестинарството световно културно наследство

Синеморец  се намира в магичната в Странджа, където единствено в България по традиция се практикува нестинарството вписано в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.

Нестинарският празник в Странджа се отбелязва по традиция в село Българи, което неизменно пази традицията от столетия. Селото е много специфично и заслужава да бъде посетено в ден различен от 3 юни, за да се усети тази атмосфера. В региона името на селището се произнася “Ургури”, а местните жители “ургарци”. Инересен и показателен факт е, че тук няма нито един жител от ромски произход.

Всяка година село Българи събира рекорден брой посетители. Празникът започва на 3 юни рано сутринта с камбанен звън и празнична света литургия в каменния храм на селото “Св. Св. Константин и Елена”. Иконите на Св. Св. Константин и Елена се занасят с музика до “Аязмото”, а нестинарският огън се запалва от ранния следобед.

Вижте програмата за 3 юни 2019 в с. Българи:

Програма нестинарски празник 3 юни 2019 в село Българи

Какво представлява нестинарството?

Нестинарството представлява танц с боси крака върху жарава. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св. св. Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Подготовката на събитието започва още от ранни зори с „обличане“ на нестинарските икони. Поставя се ярко червен плат, обшит със стари сребърни пари и украсен с цветя. Провежда се шествие из селото, а иконите се носят към аязмото на св. Константин от трима юноши, след което се провежда ритуално измиване на дръжките им. Привечер епитропа (църковен настоятел) и нестинарите отиват в параклиса св. св. Константин и Елена, след което вдишват тамяновия дим и се молят пред иконите. Тогава водата от извора се приема за най-лековита през годината. След като се свечери, пред параклиса идват всички хора от селото, както и музикантите – гайдар и тъпанджия. Изпълняват три специални мелодии в точно определено време. Първата се изпълнява по време на предвижването от параклиса до жаравата, втората по време на самото ходене по огъня, а последната се свири накрая, като носи наименованието „Костадинско“ хоро. След като иконите са осветени и селото е обиколено, нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). Там се пазят иконите на Св. св. Константин и Елена и прекарват времето до вечерта и слушат непрекъснатото биене на тъпан, след което изпадат в транс. Достигайки жаравата с танца си, нестинарите навлизат в кръга с подвиквания. Носят в ръцете си икони, кърпи, кандила.В същото време на площада се пали огън, който се поддържа от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят).

На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц – нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на светите Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите са по-спокойни и накрая танцът завършва. Когато приключи ритуалът, всички се хващат на Костадинското хоро за здраве.

В някои селища обичаят продължава два дни, като на втория ден отново се изпълнява ритуален обход. Юношите и иконата влизат във всеки дом, а на площада на селото се играе хоро. Нестинарите отново изпълняват своя танц на фона на обредна музика. На края на танца всеки от тях се прекръства три пъти, целува иконата и отива в параклиса.

Нестинарство се е практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда.

Абонирайте се по-долу или харесайте нашата facebook страница за да получавате актуална информация и новини за предстоящи събития, час, дата и място!

Call Now Button